Полисомнографията е високоспециализиран диагностичен метод в неврологията, който предоставя детайлна оценка на съня и физиологичните процеси, свързани с него. По време на изследването едновременно се проследяват мозъчната активност чрез електроенцефалография (ЕЕГ), движенията на очите чрез електроокулография (ЕОГ), мускулната активност чрез електромиография (ЕМГ), дишането чрез дихателни сензори за регистриране на въздушния поток и дихателните движения на гръдния кош и корема, сърдечната дейност чрез електрокардиография (ЕКГ), кислородната сатурация чрез пулсоксиметър, както и движенията на тялото чрез сензори за позиция и двигателна активност.
Изследването позволява да се анализират структурата и качеството на съня, като се определят общото време на сън, времето за заспиване, ефективността на съня, продължителността на отделните стадии и броят на събужданията.
При оценката на дишането се изчисляват важни показатели като индекс на апнея-хипопнея (AHI), индекс на кислородна десатурация (ODI), минимална и средна кислородна сатурация (SpO₂), както и времето, прекарано с понижено кислородно насищане. Анализират се още дихателният поток, дихателните усилия и съотношението между обструктивни и централни дихателни събития.
Чрез ЕМГ се оценяват движенията на крайниците и мускулният тонус, включително индексът на периодични движения на крайниците. ЕКГ регистрацията позволява проследяване на сърдечната честота и промените в сърдечния ритъм по време на сън.
Полисомнографията има основно място в диагностиката на обструктивна и централна сънна апнея, нарушения на движението по време на сън, парасомнии, нарколепсия и разстройство на поведението по време на REM сън.
Чрез съчетаването на тези показатели полисомнографията осигурява обективна и прецизна оценка на съня, подпомага поставянето на точна диагноза и позволява индивидуализиране на последващото терапевтично поведение.