КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ НЕВРОИНФЕКЦИИТЕ
Невроинфекциите са група заболявания, при които инфекциозен причинител /вируси, бактерии, гъбички или паразити/ засяга определена част на нервната система-главен или гръбначен мозък, мозъчни обвивки, коренчета или периферни нерви. Невроинфектологията е основен раздел на неврологията. Днес инфекциите на нервната система са сериозен медицински проблем, въпреки напредъка в диагностиката, антивирусната и антибиотичната терапия.
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Инфекциите на нервната система са известни още от времето на Хипократ и Гален. Откриването на микроорганизмите бележи огромен напредък в развитието на инфекциозните болести. През 17 век холандският учен Антони ван Лъовенхук за пръв път наблюдава и описва бактерии с помощта на изработения от него микроскоп, полагайки основите на микробиологията. През 18 век изследователите започват да разграничават гъбичките като отделна група организми, различни от растенията и животните. В края на 19 век руският учен Димитрий Ивановски открива първия вирус, което отваря нова страница в изучаването на инфекциозните агенти. През този век благодарение на изследванията на Роберт Кох и Луи Пастъор става ясно, че микроорганизмите причиняват заболявания. По-късно през 20 век Александър Флеминг открива пеницилина-първият антибиотик, който поставя началото на ерата на антибиотичната терапия и спасява милиони човешки животи. В същия век се идентифицират и прионите-нов тип инфекциозни белтъчни агенти, които не съдържат нуклеинова киселина/нито ДНК, нито РНК/.
ЕТИОЛОГИЯ
Най-често причинители на невроинфекции са вируси /Enterovirus, Herpes simplex virus и др./ , но могат да бъдат и бактерии /Neisseria meningitidis и Streptococcus pneumoniae/. По-рядко причинители са гъбички/Cryptococcus neoformans/, паразити/Toxoplasma gondii, Taenia solium/ и приони, които предизвикват дегенеративни мозъчни заболявания/ напр. болест на Кройцфелд-Якоб/.
КЛАСИФИКАЦИЯ И ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
- Според причинителя невроинфекциите биват вирусни, бактериални, гъбични, паразитни или прионни.
- Според мястото на поражение на нервната система се подразделят на: менингити/възпаление на мозъчните обвивки/, енцефалити/възпаление на мозъчната тъкан/, менингоенцефалити/възпаление на мозъчните обвивки и главния мозък/, миелити/възпаление на гръбначния мозък/ и неврити/възпаление на периферен нерв/.
- Източници на една невроинфекция могат да бъдат хора, животни или насекоми.
- Механизмът на предаване: въздушно-капков/морбили, паротит/, трансмисивен/кърлежов енцефалит, японски енцефалит/, контактен/тетанус/, фекално-орален/полиомиелит, ентеровирусни менингити/ и вертикален/херпес, цитомегаловирус, токсоплазмоза/.
КЛИНИКА
Симптоматологията на невроинфекциите зависи от мястото на засягане на нервната система.
- Менингити-характерни за тях са менингеалния синдром, повръщане на „фонтан“ , интензивно главоболие, свръхчувствителност към светлина и шум/фото- и фонофобия/, повишена температура. В зависимост от конкретния причинител е възможно да има и специфични симптоми.
- Енцефалити-нарушено съзнание, фокална неврологична симтоматика/парези или парализи, засягане на черепномозъчни нерви, афазия, гърчове/ и психични нарушения.
- Миелити-нарушена сетивност и парези/парализи, тазо-резервоарни нарушения и болка в областта на възпалението.
- Инфекциозен неврит-сетивни нарушения, парези/парализи, болка по хода на засегнатия нерв.
УСЛОЖНЕНИЯ
Възможни усложнения при невроинфекциите са развитието на мозъчен оток, нарушения на дишането и сърдечната дейност, епилептични припадъци, хидроцефалия, остатъчни парализи, когнитивни нарушения, както и летален изход/при тежко протичаща инфекция/.
ДИАГНОСТИКА
За поставяне на диагноза са необходими следните изследвания:
- Пълна лабораторна диагностика.
- Лумбална пункция с последващи молекулярно, микробиологично и вирусологично изследване на ликвора-прилагат се специфични микробиологични и вирусологични методи за доказване на инфекциозни агенти, антимикробни антитела и други.
- ЕЕГ
- Компютърна томография или магнитно-резонансна томография- предоставят детайлна визуализация на мозъчния паренхим, включително откриване на мозъчен оток, мозъчни абцеси и други структурни патологични промени.
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението се провежда в болнични условия, най-често в неврологично или инфекциозно отделение.
Терапевтичният подход се определя основно от етиологичния причинител. При бактериална инфекция се прилагат антибиотици, при вирусна инфекция – противовирусни средства, при гъбична инфекция – противогъбични препарати, а при паразитни инфекции – антипаразитни медикаменти. При определени показания, например при мозъчен абсцес и някои паразитни инфекции на нервната система, може да се наложи и оперативно лечение.
Съществено значение има и патогенетичното лечение, включващо противооточна терапия и кортикостероиди. То се допълва от симптоматично лечение, насочено към овладяване на конкретните клинични прояви и поддържане на основните жизнени функции.
След острия период е показана рехабилитация.