КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОЛЕСТТА НА АЛЦХАЙМЕР
Болестта на Алцхаймер представлява прогресивно невродегенеративно заболяване на централната нервна система, характеризиращо се с постепенно прогресираща деменция. Заболяването е открито и описано през 1907г. от германския психиатър и невропатолог д-р Алоис Алцхаймер.
ЧЕСТОТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Алцхаймеровата деменция е най-честата форма на деменция при възрастни и представлява 60-70% от всички случаи. Жените са по-засегнати от мъжете.
От болестта на Алцхаймер в България страдат 70 000 души, докато в световен мащаб-приблизително 50 милиона.
ЕТИОПАТОГЕНЕЗА
Рисковите фактори за развитието на заболяването се подразделят на модифицируеми–подлежащи на повлияване и немодифицируеми–неподлежащи на промяна. Към първата група фактори се отнасят артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, атеросклероза, затлъстяване, тютюнопушене, хроничен стрес и други. Към неподлежащи на промяна рискови фактори спадат възраст, наследственост и пол. Редки фамилни мутации в гените APP, PSEN1 и PSEN2 причиняват наследствени форми на ранна болест на Алцхаймер. Честотата на заболяването нараства значително след 65-годишна възраст.
От патогенетична гледна точка болестта на Алцхаймер се характеризира с формирането на сенилни/амилоидни/ плаки изградени от β-амилоидна субстанция и неврофибрилерни възли съставени от хиперфосфорилиран тау-протеин. Натрупването на тези патологични структури води до прогресивна невронална загуба, особено изразена в хипокампа, неокортекса и някои подкорови структури. Паралелно с това се наблюдават митохондриална дисфункция, оксидативен стрес и нарушения в холинергичната невротрансмисия, които допринасят за когнитивния дефицит, характерен за заболяването.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
Типично за алцхаймеровата деменция е неусетното начало и постепенно и прогресивно влошаване. Заболяването е необратимо, което продължава средно 10-12 години от момента на диагнозата. Болестта преминава през три стадия: лек, умерен и тежък.
- Първият е стадият на амнезията /1-3 години/ . Проявява се предимно с нарушения в епизодичната памет за близки събития, лека аномия/нарушено назоваване/, леко нарушени зрително-пространствени способности и екзекутивни функции и тревожност.
- Вторият-умерен или дементен стадий/1-7години/-характеризира се със значим когнитивен упадък. Наблюдава се нарушение на паметта за близки и далчени събития в съчетание с афазо-апраксо-агностичен синдром. Като следствие болният става все по-неспособен да живее самостоятелно.
- Третият стадий, наричан още вегетативен стадий/1-3 години/ се характеризира с пълна невъзможност болният да се грижи сам за себе си, да общува, дори да се храни самостоятелно. При 40% от болните се наблюдава и паркинсонов синдром.
ДИАГНОЗА
Диагностиката на болестта на Алцхаймер представлява мултимодален процес, който обединява клинична оценка, невровизуализиращи методи и биомаркерни изследвания.
Съвременните невровизуализиращи техники имат съществено значение за потвърждаване на диагнозата и за диференциална диагностика. Магнитно-резонансната томография/MRI/ визуализира типична атрофия на медиалните темпорални структури, особено на хипокампуса. Позитронно-емисионната томография, комбинирана с компютърна томография/PET/CT/ предоставя възможност за оценка на мозъчния метаболизъм и установява хипометаболизъм в темпоро-париеталните и постериорно цингуларни региони, характерен за заболяването.
Биомаркерните изследвания в цереброспиналната течност включват определяне на концентрациите на амилоид бета, общ тау и фосфорилиран тау протеини.
През 2025 г. Американската агенция по храните и лекарствата разрешава първия кръвен диагностичен тест в САЩ, а през 2026 г. подобни тестове получават европейско регулаторно разрешение за използване, което подпомага навлизането им в клиничната практика. На този фон се внедряват кръвно-базираните биомаркери за ранна и неинвазивна диагностика на болестта на Алцхаймер, сред които phosphorylated tau 217 (p-tau217), phosphorylated tau 181 (p-tau181), phosphorylated tau 231 (p-tau231) и съотношението amyloid beta 42/amyloid beta 40 (Aβ42/Aβ40). Сред тях p-tau217 се отличава с по-висока чувствителност и диагностична точност за откриване на свързаната с болестта на Алцхаймер патология в сравнение с p-tau181, което го определя като един от най-перспективните кръвно-базирани биомаркери. Наред с белтъчните биомаркери, нуклеиновокиселинните методи също представляват перспективно направление в молекулярната диагностика на деменциите, но все още изискват допълнителна клинична валидация.
ЛЕЧЕБНИ СТРАТЕГИИ
Класическата фармакотерапия включва инхибитори на ацетилхолинестеразата като донепезил, галантамин, които имат благоприятен ефект върху когнитивните функции в ранните и умерените стадии на заболяването и антагонисти на NMDA-рецепторите-основен представител на които е мемантинът, използвани при по-тежките форми. Тези медикаменти не спират прогресията, но могат да забавят когнитивния упадък и да подобрят качеството на живот.
През последното десетилетие фокусът е насочен към имунологични и таргетни подходи, насочени към патологичните белтъци в мозъка.
Най-изследвани са моноклоналните антитела насочени към β-амилоидния протеин, които целят да намалят амилоидното натрупване. Представители от тази група са донанемаб, леканемаб и адуканумаб. Част от тези медикаменти вече се прилагат в Европа за лечение на пациенти в ранните стадии на болестта на Алцхаймер, при спазване на определени критерии за подбор и безопасност. Таргетният медикамент леканемаб с търговско наименование Leqembi е получил ускорено одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ /през 2023г./ за лечение на ранните стадии на алцхаймеровата деменция.
Паралелно се разработват и моноклонални антитела срещу фосфорилирания тау-протеин, целящи да ограничат вътреклетъчната патология и невронална смърт. Представители-семоринемаб и тилавонемаб. До този момент те също не са одобрени от Европейската агенция по лекарствата /ЕМА/ и остават на експериментален етап.
Изследователите са разработили и терапевтични ваксини, насочени към патологичните белтъци в мозъка. Такива са CAD106, насочена срещу β-амилоидни агрегати, и AADvac1, насочена към фосфорилирания тау протеин, с цел ограничаване на патологичната тау-агрегация. Ефективността им върху когнитивния спад все още не е убедително доказана, поради което към момента не са достигнали до регулаторно одобрение.
Предстоящите години вероятно ще бъдат решаващи за въвеждането на първите ефективни болест-модифициращи терапии, които да променят естествения ход на заболяването.