Неврологията е наука и клинична специалност , която се занимава с изучаването на нормалните функции и болестните промени на нервната система-централна, периферна, вегетативна, включително тяхната обвивка, кръвоносните съдове и всяка подлежаща на нервен стимул тъкан, като например мускулите. Тя се разделя на обща и специална част.
Общата неврология изучава анатомията, физиологията и биохимията на нервната система. Тя се занимава и с изучаването на лабораторните, функционалните и образните методи за изследване на нервната система-рентгенови изследвания-нативни и контрастни, електроенцефалограия, електромиография, Доплерова сонография , компютърна томография на главен и гръбначен мозък, магнитно-резонансна томография, ангиографски изследвания и хибридните методи за диагностика PET/CT и SPECT/CT.
Специалната неврология се занимава с изучаването на заболяванията на нервната система. Особено голямо значение имат мозъчно-съдовите заболявания /исхемични и хеморагични инсулти/ , възпалителните заболявания/ менингите, енцефалити, менингоенцефалити/, епилепсията, туморите и травмите на нервната система, наследствено-дегенеративни заболявания на нервната система, уврежданията на периферната нервна система/дискова херния и радикулит/, автоимунните неврологични заболявания като множествена склероза, миастения гравис и синдром на Гилен-Баре и други.
Според едни учени за основоположник на неврологията се смята испанския професор по патологична анатомия Сантяго Рамон и Кахал-откривател на неврона, а според други баща на модерната неврология e френският невролог и професор по патоанатомия Жан Мартен Шарко.
Лекарите специализирали неврология се наричат невролози.