КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ НЕВРОИНФЕКЦИИТЕ
Невроинфекциите са група заболявания, при които инфекциозен причинител /вируси, бактерии, гъбички или паразити/ засяга определена част на нервната система-главен или гръбначен мозък, мозъчни обвивки, коренчета или периферни нерви. Невроинфектологията е основен раздел на неврологията. Днес инфекциите на нервната система са сериозен медицински проблем, въпреки напредъка в диагностиката, антивирусната и антибиотичната терапия.
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Инфекциите на нервната система са известни още от времето на Хипократ и Гален. Откриването на микроорганизмите бележи огромен напредък в развитието на инфекциозните болести. През 17 век холандският учен Антони ван Лъовенхук за пръв път наблюдава и описва бактерии с помощта на изработения от него микроскоп, полагайки основите на микробиологията. През 18 век учените започват да разграничават гъбичките като отделна група организми, различни от растенията и животните. В края на 19 век руският учен Димитрий Ивановски открива първия вирус, което отваря нова страница в изучаването на инфекциозните агенти. През този век благодарение на учените Роберт Кох и Луи Пастъор ставя ясно, че микроорганизмите причиняват заболявания. По-късно през 20 век Александър Флеминг открива пеницилина-първият антибиотик, който поставя началото на ерата на антибиотичната терапия и спасява милиони човешки животи. В същия век се идентифицират и прионите-нов тип инфекциозни белтъчни агенти, които не съдържат нуклеинова киселина/нито ДНК, нито РНК/.
ЕТИОЛОГИЯ
Най-често причинители на невроинфекции са вируси /Enterovirus, Herpes simplex virus и др./ , но могат да бъдат и бактерии /Neiserria meningitidis и Streptococcus pneumoniae/. По-рядко причинители са гъбички/Cryptococcus neoformans/, паразити/Toxoplasma gondii, Taenia solium/ и приони, които предизвикват дегенеративни мозъчни заболявания/ напр. болест на Кройцфелд-Якоб/.
КЛАСИФИКАЦИЯ И ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
- Според причинителя невроинфекциите биват вирусни, бактериални, гъбични, паразитни или прионни.
- Според мястото на поражение на неврвната система се подразделят на: менингити/възпаление на мозъчните обвивки/, енцефалити/възпаление на мозъчната тъкан/, менингоенцефалити/взпаление на мозъчните обвивки и главния мозък/, миелити/възпаление на гръбначния мозък/ и неврити/възпаление на периферен нерв/.
- Източници на една невроинфекция могат да бъдат хора, животни или насекоми.
- Механизмът на предаване: въздушно-капков/морбил, паротит/, трансмисивен/кърлежов енцефалит, японски енцефалит/, контактен/тетанус/, фекално-орален/полиомиелит, ентеровирусни менингитеи/ и вертикален/херпес, цитомегаловирус, токсоплазмоза/.
КЛИНИКА
Симптоматологията на невроинфекциите зависи от мястото на засягане на нервната система.
- Менингити-характерни за тях са менингеалния синдром, повръщане на „фонтан“ , интензивно главоболие, свръхчувствителност към светлина и шум/фото- и фонофобия/, повишена температура. В зависимост от конкретния причинител е възможно да има и специфични симптоми.
- Енцефалити-нарушено съзнание, фокална неврологична симтоматика/парези или паразлизи, засягане на черепномозъчни нерви, афазия, гърчове/ и психични нарушния.
- Миелити-нарушена сетивност и парези/паразлизи, тазо-резервоарни нарушения и болка в областта на възпалението.
- Инфекциозен неврит-сетивни нарушения, парези/паразлизи, болка по хода на засегнатия нерв.
УСЛОЖНЕНИЯ
Възможни усложнения при невроинфекциите са развитието на мозъчен оток, нарушения на дишането и сърдечната дейност, тромбофлебит на мозъчните съдове, епи припадъци, хидроцефалия, остатъчни парализи, когнитивни нарушения, както и летален изход/при тежко протичаща инфекция/.
ДИАГНОСТИКА
За поставяне на диагноза са необходими следните изследвания:
- Пълна лабораторна диагностика.
- Лумбална пункция с последващи молекулярно, микробиологично и вирусологично изследване на ликвора-прилагат се специфични микробиологични и вирусологични методи за доказване на инфекциозни агенти, антимикробни антитела и други.
- ЕЕГ
- Компютърна томография или магнитно-резонансна томография-визуализация на мозъчен оток, мозъчен абцес и други.
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението е болнично в Неврологично или Инфекциозно отделение/клиника.
Според етиологичния причинител се назначават-антибиотици/при бактериална инфекция/, противовирусни/при вирусна инфекция/, противогъбични/при гъбична инфекция/ и противопаразитни средства при паразитоза. При определени индикации на мозъчния абцес и някои паразитози на нервната система би могло да бъде приложено и оперативно лечение.
Не по-малко важно е и патогенетичното /противооточни и кортикостероиди/ и симптоматично лечение.
След острия период е показана рехабилитация.