КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХЕМОРАГИЧНИЯТ МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ.
Хеморагичният инсулт представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което се характеризира с излив на кръв в мозъчния паренхим и наличието на общомозъчна и огнищтна неврологична симптоматика. Съставлява 10-12 % от всички инсулти. Свързан с висок процент на инвалидизация. Смъртността при него е 37 %.
ЕТИОЛОГИЯ
Основен етиологичен фактор за развитието на мозъчните кръвоизливи е артериалната хипертония. Други рискови фактори са руптурирали аневризми, артерио-венозни малформации, предозиране с антикоагуланти, възпалителни заболявания на мозъчните съдове, кръвни заболявания-левкози, анемии.
ТОПИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ
- Капсуло-латерални кръвоизливи-съставляват 50% от всички ПМК-локализират се в курпус стриатум и путамен
- Капсуло-медиални- 10% от всички ПМК локализират се в таламус и нуклеус каудатус.
- Лобарни-съставляват 10% от всички ПМК.
- Стволови-съставляват 10% от всички ПМК .
- Малкомозъчни-съставляват 10 % от всчиски ПМК.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
Мозъчните кръвоизливи се проявяват с общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Общомозъчната симптоматика е представена от синдрома на повишено вътречерепно налягане и синдрома на менингорадикулерно дразнене/отсъствието на този синдром не може да служи като сигурен диференциалнодиагностичен белег/.
Огнищната неврологична симптоматика зависи от локализацията на болестния процес.
Капсуло-латерален кръвоизлив: контралатерална хемипареза или хемиплгия, контралатерална хемихипестезия. Засягане на 7 и 12 ЧМН. Афазия при засягане на доминантното полукълбо. Снижени мускулен тонус и сила за контралатералната телесна половина.
Капусло-медиален кръвоизлив: контралатерална хемипареза или хемиплгия, ,контралатерална хемихипестезия. Засягане на 3 и 4 ЧМН-анизорефлексия, дивергиращ страбизъм, вертикална погледна пареза. Афазия . Снижен мускулен тонус и сила за контралатералната телесна половина.
Лобарни мозъчни кръвоизливи: контралатерална хемиплегия или хемипареза. Контралатерална хемихипестезия. Засягане на 7 и 12 ЧМН от централен тип. Афазия при засягане на доминантната хемисфера Патолоични рефлекси. Снижени мускулна сила и тонус за контралатералната телесна половина. След острия период е възможно да се появи спастично повишен мускулен тонус за флексорите на горните и екстензорите на долните крайници.
Стволови кръвоизливи: коматозно състояние, квадри или хемиплегия ,дихателна и сърдечносъдова недостатъчност от централен тип, дивергиращ страбизъм, плаващи движения на очните ябълки, алтерниращи синдроми. При тях често настъпва пробив във вентрикулната система , което води до вътрешна хидроцефалия.
Малкомозъчни кръвоизливи: мускулна хипотония на страната на поражението, патологични рефлекси, нистагъм, синдром на менингорадикулерно дразнене, периферна лицева парализа. Гадене, повръщане, главоболие, нарушено равнивесие. Често настъпва пробив във вентрикулната система.
ДИАГНОСТИКА
Диагностиката на исхемичния мозъчен инсулт изисква интегриран подход, съчетаващ клинична оценка, лабораторни и образни изследвания. Невровизуализиращото изследване/компютърна томография или магнитно-резонансна томография/ остава основен и задължителен диагностичен инструмент, който позволява бързо разграничаване между хеморагичен и исхемичен инсулт. Ранното разпознаване и точната диагноза са решаващи за избора на терапевтична стратегия и за ограничаване на неврологичните увреждания.
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Диференциалната диагноза се прави чрез изключване на други възможни заболявания, които имат сходни симптоми с цел да се стигне до точната диагноза. Такива заболявания и състояния са емболичен мозъчен инфаркт, хеморагични менингоенцефалити, субарахноиден кръвоизлив, мозъчни тумори, травматичен хематом, соматични заболявания-хипо- и хипергликемия.
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на хеморагичния инсулт е консервативно и/или хирургично.
Консервативното лечение включва корекция на артериалното налягане. Корекция на сърдечните аритмии и сърдечната недостатъчност. Противооточно лечение – манитол и/или фуроземид венозно. Невротропни-ситиколин. Аналгетици при силно главоболие. Хидратация с левулозни и водно-солеви разтвори. Кислородолечение при SaO2 по-ниска от 90%. Корекция на кръвна захар, ако е над 12mmol/l. Антипиретици /при фебрилитет/. Антибиотик /при инфекция/. Антиепилептично лечение /при необходимост/ – според вида на евентуални гърчове и данните от ЕЕГ. Антиеметично /при необходимост/.
Подходящи за неврохирургично лечение са капсуло-латералните и едностранните малкомозъчни кръвоизливи, както и остро настъпилата хидроцефалия. При кръвоизливи под 2 см. обикновено не се извършва неврохирургична намеса, докато при кръвоизливи над 4 см. се препоръчва неврохирургична интервенция.
ПРОГНОЗА
При мозъчни кръвоизливи под 30 мл прогнозата е относително добра. При кръвоизливи над 60 мл. прогнозата е неблагоприятна. При пробив във вентрикулната система-леталитетът е 70%, а при пробив във вентрикулната система и субарахноидното пространство леталитетът e 75%.