КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИАБЕТНАТА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ. ЕТИОЛОГИЯ.
Диабетната полиневропатия е едно от най-честите усложнения на захарния диабет тип 1 и тип 2. В началото на заболяването полиневропатия имат 10% от диабетиците, а след 25-годишна давност-50%. В 1% от случаите се наблюдава асиметрична проксимална невропатия.
Етиологията е мултифакторна. Обсъждат се лошият контрол на нивото на кръвната захар, тежестта и продължителността на диабета, ролята на хипоинсулинемията, дислипидемията, артериалната хипертензия, както и участието на някои индивидуални фактори.
ПАТОГЕНЕЗА
За патогенезата на диабетната полиневропатия има множество хипотези. Тя се разглежда като мултифакторен процес, резултат от съдови-исхемични, метаболитни, оксидативни и други нарушения.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
Симптомите на заболяването се подразделят на двигателни /мускулна слабост и нарушена координация/, сетивни/хипестезия, хиперестезия, болезненост, парене, мравучкане и изтръпване/ и вегетативни/формиране на язви и рани по стъпалата/.
Съществуват различни форми на ДПНП: дистална симетрична сетивно-моторна полиневропатия, дистална селективно сетивна полиневропатия, симетрична моторна невропатия , инсулинов „неврит“ , както и асиметрични форми на заболяването като краниална невропатия, диабетна лумбосакрална радикулоплексопатия, диабетна цервикобрахиална радикулоплексопатия и компресионна невропатия.
ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата, неврологичния статус и на електрофизиологичното изследвание/ЕМГ/ .
ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА
Лечението на диабетната полиневропатия е трудно. Строгият контрол на хипергликемията без флуктуации към хипо- или хипергликемия е първото условие за съхранението на периферните нерви. Терапевтичният подход включва ограничаване и елиминиране на рисковите фактори / лечение на артериалната хипертония, контрол на телесното тегло и дислипидемията, спиране на тютюнопушенето и други/ и спазване на подходящ хранителен режим. От голямо значение при диабетиците е грижата за кожата, особено в случаите със загуба на усета за болка и допир.
Основни групи медикаменти използвани за лечение на диабетната полиневропатия са вазоактивни, анксиолитици , антидепресанти, витамини и антиоксиданти.
В препоръките си Международната диабетна федерация посочва мястото на алфа липоева киселина в лечението на диабетната полиневропатия. Приложението на алфа липоевата киселина е патогенетично лечение, чиято ефективност е потвърдена в множество рандомизирани, контролирани проучвания и в метаанализ, като тази терапия е с най-високото ниво на доказателственост – клас А. Съединението е открито през 1937г. Алфа-липоевата киселина е антиоксидант, състоящ се от две различни форми (изомери) – R и S, които имат различни свойства. R формата на липоевата киселина се образува по естествен път в тялото, а S формата се получава по синтетичен път. Тиоктовата киселина се прилага под формата на ампули и флакони за интравенозно приложение(600мг) и таблетки (600 мг). Използват се различни схеми на лечение.