КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТУМОРИТЕ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК
Туморите на главния мозък представляват патологични новообразувания /неоплазми/, произхождащи от клетките на мозъчната тъкан, мозъчните обвивки, черепно-мозъчните нерви или вторично метастазирали от други органи. Първичните тумори на главния мозък съставляват приблизително 2% от всички неоплазми при възрастните.
КЛАСИФИКАЦИЯ
Според произхода си мозъчните тумори се подразделят на първични и вторични, а според биологичното си поведение на доброкачествени/менингиом, неврином/ и злокачествени /глиобластом, медулобластом и други/. В много редки случаи доброкачествен тумор на мозъка може да претърпи злокачествена трансформация. Мултиформеният глиобластом е най-злокачественият тумор при човека.
ЧЕСТОТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Честотата на мозъчните тумори е около 5-10 на 100 000 души население.
Заболеваемостта е по-висока при мъжете, особено за глиомите, докато менингиомите се срещат по-често при жените. Мозъчните метастази са 3-4 пъти по-чести от първичните мозъчни тумори. Глиомите са най-разпространените първични мозъчни тумори/около 40-50% от случаите/, следвани от менингиомите и невриномите. Най-честият първичен злокачествен тумор на централната нервна система при възрастни е глиобластомът, докато най-честият доброкачествен тумор на мозъка е менингиомът.
Мозъчните тумори съставляват 22% от онкологичните заболявания при деца и са втората по честота злокачествена патология след левкемията. Най-честата локализация в тази възрастова група е субтенториалната/малък мозък и мозъчен ствол/, като най-характерните мозъчни тумори в детска възраст са медулобластомът и астроцитомът.
ЕТИОЛОГИЯ
Рискови фактори за развитието на мозъчни тумори са йонизираща радиация, наследствена предразположеност, химични и токсични агенти/тежки метали, винилхлорид, пестициди/ и други.
КЛИНИКА
Характерни за туморите на главния мозък са общомозъчните и огнищните неврологични симптоми. Фокалната неврологична симптоматика зависи от локализацията на туморния процес.
- Тумори на челния дял– туморите във фронталния/челния/ дял на главния мозък са сред най-често срещаните първични вътречерепни новообразувания, като съставляват приблизително 25% от всички интракраниални тумори. Разстройствата на паметта са ранни. Могат да се наблюдават и епи припадъци. Контралатерално се появява централна лезия на седмия черепномозъчен нерв, както и болестно повишени, патологични рефлекси и атаксия на противоположната на огнището страна. При локализация на тумора в доминантната хемисфера се наблюдава и моторна афазия.
- Тумори на париеталния дял-характерни са сетивни нарушения на противоположната на увредата страна. При засягане на доминантната хемисфера се наблюдават алексия, апраксия и други.
- Темпорални тумори-при тях се наблюдават епилептични припадъци, предшествани от вкусови, мирисни и зрителни халюцинации. При локализация на туморния процес в доминантната хемисфера се наблюдава сензорна афазия, нарушения на слуха , равновесието и др.
- Окципитални тумори– симптоматиката е представена от зрителни нарушения.
- Тумори на малкомозъчните хемисфери-проявяват се с хомолатерални координационни нарушения и мускулна хипотония, а при туморите на вермиса тази симптоматика е двустранна.
- Тумори разположени в мозъчния ствол-типични за тях са алтерниращи синдроми.
- Тумори на селарната област-най-често срещаният тумор в тази област е аденомът на хипофизата. При хормонално активни аденоми са възможни следните прояви-гигантизъм, акромегалия, синдром на Къшинг, аменорея и други. Хипофизните аденоми, които притискат оптичната хиазма се проявяват с битемпорална хемианопсия и ако не бъдат диагностицирани и отстранени навреме, водят до пълна слепота.
ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, неврологичния статус, находата от невроизобразяващото изследване, както и от проведената биопсия.
Магнитно-резонансната томография /MRI/ е най-информативният образен метод за диагностика на мозъчни тумори.
Позитронно-емисионната томография/PET/ се използва за разграничаване на туморен рецидив от пострадиационни промени.
Хистологичната диагноза е златен стандарт за окончателно потвърждаване на туморен процес.
ЛЕЧЕБНИ СТРАТЕГИИ
- Хирургично лечение- има за цел отстраняване на тумора, декомпресия и вземане на тъкан за биопсия.
- Симптоматична и поддържаща терапия-използват се противооточни, кортикостероиди, антиепилептични медикаменти и други.
- Радиотерапия-метод на лечение, при който се използва йонизиращо лъчение с цел унищожаване или увреждане на туморните клетки. Прилага се след рецидиви, при недостъпна за хирургично лечение локализация на туморния процес, както и следоперативно лъчелечение на злокачествени мозъчни тумори. Все по-често се прилага и стереотактичната радиохирургия/Cyber Knife, Gamma Knife/- при лезии до 3 см.
- Химиотерапия-прилага се при злокачествени мозъчни тумори най-често в комбинация с лъчетерапия. Използван химиотерапевтик в момента в България е алкилиращият агент Temozolomidе. Обикновено се назначават 6 цикъла за 5 дни на четириседмични интервали.
- Таргетна терапия– една от терапиите на бъдещето. Таргетната терапия представлява прицелна, персонализирана терапия, която спира растежа на туморите, чрез свързване на таргетна молекула с определени гени или протеини. Таргетните агенти могат да бъдат приложени самостолятелно или в комбинация с другите методи на лечение. В САЩ, Канада, Япония, Австралия за лечение на мултиформен глиобластом и някои мозъчни метастази се прилага таргетният медикамент Bevacizumab/Avastin/. Лекарствената молекула представлява хуманизирано моноклонално антитяло, което се свързва със съдовия растежен ендотелен фактор/VEGF/, като по този начин прекъсва снабдяването на тумора с кислород и хранителни вещества и забавя растежа му. Все още Европейската агенция по лекарствата/ЕMА/ не е одобрила Bevacizumab за рутинно лечение на злокачествени мозъчни тумори. В процес на разработка са различни таргети за лечение на злокачествени тумори на нервната система, като само бъдещето ще покаже тяхната реална ефективност.