КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОЛЕСТТА НА АЛЦХАЙМЕР
Болестта на Алцхаймер представлява прогресивно невродегенеративно заболяване на централната нервна система, характеризиращо се с постепенно прогресираща деменция. Заболяването е открито и описано през 1907г. от германския психиатър и невропатолог д-р Алоис Алцхаймер.
ЧЕСТОТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Алцхаймеровата деменция е най-честата форма на деменция при възрастни и представлява 60-70% от всички случаи. Жените са по-засегнати от мъжете.
От болестта на Алцхаймер в България страдат 70 000 души, докато в световен мащаб-приблизително 48 милиона.
ЕТИОПАТОГЕНЕЗА
Рисковите фактори за развитието на заболяването се подразделят на модифицируеми/подлежащи на повлияване/ и немодифицируеми/неподлежащи на промяна/. Към първата група фактори се отнасят артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, атеросклероза, затлъстяване, тютюнопушене, хроничен стрес и други. Към неподлежащи на промяна рискови фактори спадат възраст, наследственост и пол. Редки фамилни мутации в гените APP, PSEN1 и PSEN2 причиняват наследствени форми на ранна болест на Алцхаймер. Честотата на заболяването нараства значително след 65-годишна възраст.
От патогенетична гледна точка болестта на Алцхаймер се характеризира с формирането на сенилни/амилоидни/ плаки изградени от β-амилоидна субстанция и неврофибрилерни възли съставени от хиперфосфорилиран тау-протеин. Натрупването на тези патологични структури води до прогресивна невронална загуба, особено изразена в хипокампа, неокортекса и някои подкорови структури. Паралено с това се наблюдават митохондриална дисфункция, оксидативен стрес и нарушения в холинергичната невротрансмисия, които допринасят за когнитивния дефицит, характерен за заболяването.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
Типично за алцхаймеровата деменция е неусетното начало и постепенно и прогресивно влошаване. Заболяването е необратимо, което продължава средно средно 10-12 години от момента на диагнозата. Болестта преминава през три стадия: лек, умерен и тежък.
- Първият е стадият на амнезията /1-3 години/ . Проявява се предимно с нарушения в епизодичната памет за близки събития, лека аномия/нарушено назоваване, леко нарушени зрително-пространствени способности и екзекутивни функции и тревожност.
- Вторият-умерен или дементен стадий/1-7години/-характеризира се съз значим когнитивен упадък. Наблюдава се нарушение на паметта за близки и далчени събития в съчетание с афазо-апраксо-агностичен синдром. Като следствие болният става все по-неспособен да живее самостоятелно.
- Третият стадий, наричан още вегетативен стадий/1-3 години/ се характеризира с пълна невъзможност болният да се грижи сам за себе си, да общува, дори да се храни самостоятелно. При 40% от болните се наблюдава и паркинсонов синдром.
ДИАГНОЗА
Диагностиката на болестта на Алцхаймер представлява мултимодален процес, който обединява клинична оценка, невровизуализиращи методи и биомаркерни изследвания.
Съвременните невровизуализиращи техники имат съществено значение за потвърждаване на диагнозата и за диференциална диагностика. Магнитно-резонансната томография/MRI/ визуализира типична атрофия на медиалните темпорални структури, особено на хипокампуса. Позитронно-емисионната томография, комбинирана с компютърна томография/PET/CT/ предоставя възможност за оценка на мозъчния метаболизъм и установява хипометаболизъм в темпоро-париеталните и постериорно цингуларни региони, характерен за заболяването.
Биомаркерните изследвания в цереброспиналната течност включват определяне на концентрациите на амилоид бета, общ тау и фосфорилиран тау протеини.
През последните години фокусът се насочва към разработването на кръвно-базирани биомаркери, които имат потенциал да улеснят ранната и неинвазивна диагностика.
ЛЕЧЕБНИ СТРАТЕГИИ
Класическата фармакотерапия включва инхиботори на ацетилхолинестеразата като донепезил, галантамин, които имат благоприятен ефект върху когнитивните функции в ранните и умерените стадии на заболяването и антагонисти на NMDA-рецепторите / с класически представител мемантин/ използвани при по-тежките форми. Тези медикаменти не спират прогресията, но могат да забавят когнитивния упадък и да подобрят качеството на живот.
През последното десетилетие фокусът е насочен към имунологични и таргетни подходи, насочени към патологичните белтъци в мозъка.
Най-изследвани са моноклоналните антитела насочени към β-амилоидния протеин, които целят да намалят амилоидното натрупване. Представители от тази група са донанемаб, леканемаб и адуканумаб, които към момента не са одобрени от Европейската агенция по лекарствата поради необходимост от допълнителни данни за дългосрочна безопасност и ефективност. В същото време таргетният медикамент леканемаб с търговско наименование лекемби е получил ускорено одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ /през 2023г./ за лечение на ранните стадии на алцхаймеровата деменция.
Паралелно се разработват и моноклонални антитела срещу фосфорилирания тау-протеин, целящи да ограничат вътреклетъчната патология и невронална смърт. Представители-семоринемаб и тилавонемаб. До този момент те също не са одобрени от Европейската агенция по лекарствата /ЕМА/ и остават на експериментален етап.
Учените са разработили и терапевтична ваксина, която да стимулира имунната система срещу β-амилоидните агрегати без автоимунни рекакции, като ефективността върху когнитивния спад все още не е убедително доказана, поради което не е достигнала до пазарно одобрение към момента.
Предстоящите години вероятно ще бъдат решаващи за въвеждането на първите ефективни болест-модифициращи терапии, които да променят естествения ход на заболяването.
