Клиничната електромиография е високоспециализирано направление в неврологията за изследване и оценка на биоелектричната активност на мускулите, нервно-мускулен апарат, коренчета и периферни нерви, а в определени случаи и на някои пирамидни и екстрапирамидни структури.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОМИОГРАФСКИТЕ МЕТОДИ
Рутинни методи
- Електромиография /“иглена “ ЕМГ/ – с иглен електрод се записва биоелектричната активност на мускулите в покой, на мускулно съкращение и на единично мускулно влакно.
- Електроневрография /ЕНГ/ – чрез повърхностни или иглени електроди се регистрират и анализират потенциали , получени чрез единични или репетитивни електрически или други външни стимули на периферните нерви.
- Електроневромиография-съчетание на ЕМГ и ЕНГ.
Функционални методи
- Треморография
- Миастенна реакция със или без фармакологични тестове, мигателен рефлекс и други
Високотехнологични методи
- Магнитна стимулация
- Соматосензорни евокирани потенциали
- Моторни евокирани потенциали
- Комбинирана електромиография и невромиосонография
КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ
Електромиографското изследване има основна роля за определяне на топиката , тежестта и давността на болестния процес и дава информация за прогнозата на увреждането при различни заболявания на периферната нервна система.
Прилага се за диагноза на : първични мускулни заболявания, увреждане на нервно-мускулното предаване, увреждане на периферни нерви, коренчеви увреждания, преднорогови увреждания.
Електромиографското изследване трябва да се интерпретира съвместно с неврологичния статус и останалите параклинични изследвания.
Изследването е с продължителност 30-60 минути и се провежда от лекар невролог-сертифициран за провеждане на електромиография.