Рентгенографията е диагностичен метод използващ йонизиращо лъчение-рентгенови лъчи за визуализиране на различни структури на човешкото тяло с цел диагностика и проследяване на дадено заболяване. Рентгеновите лъчи открити през 1895 г. от немския физик Вилхелм Рьонтген са в основата на най-старите, но най-често използвани методи на медицински изображения.
Дигиталната/цифровата/ рентгенография представлява безфилмова технология, която дава възможност за качествено изображение, отнема по-малко време, извършва се с по-ниска доза радиация и може да се разглежда едновременно от различни места.
В неврологичната практика най-често назначаваните графии са краниографията и спондилографията. Чрез краниографията може да се открият фрактури на черепа, микроцефалия, остеопороза, доброкачествени и злокачествени тумори на черепните кости. Спондилографията представлява рентгеново изследване на гръбначния стълб, чрез което могат да се изобразят различни патологични процеси-спондилолистеза, спондилоза, стеснени междупрешленни пространства, остеофитоза, остеопороза, спондилоартроза, гръбначни изкривявания/кифоза, сколиоза/ и тумори на прешлените.
За детайлно изобразяване на меките тъкани се назначават диагностичните методи- компютърна томография или магнитно-резонансна томография.