Компютърната томография е съвременен метод за образна диагностика, който представлява комбинация от рентгенови лъчи и компютърна обработка, при който се получават срезове с различна дебелина и се визуализират структурни промени в човешкото тяло. През 1917г. австрийският математик Радон създава математическия алгоритъм за компютърната томография, а през 1971г. е направена първата снимка на човек. Лъчевото натоварване при КТ е по-високо от това при обикновена рентгенова снимка. Въпреки това голямата диагностична стойност на този тип метод за диагностика го прави оправдан. Съществуват 16, 32, 64, 128, 256, 320, а в близко бъдеще и 512-срезови компютър-томографски системи.
Скениранто може да бъде със или без контрастно вещество. Допълнителна информация носи прилагането на йодсъдържащи водноразтворими контрастни материи.
В неврологичната практика най-често назначаваните компютър-томографски изследвания са КТ на главен мозък и мозъчен ствол и КТ на гръбначен стълб. Методът спомага за диагностицирането на туморите на главния и гръбначния мозък, инсулти , кисти, черепномозъчни травми, хидроцефалия, дискови хернии, травми, фрактури, съдови аномалии, следоперативен контрол и контрол от противооточна терапия.
Компютърната томография е с по-ниска информативна стойност от магнитно-резонансната томография/ЯМР/ по отношение на демиелинизиращи заболявания, мозъчни тумори, артерио-венозни малформации и гръбначно-мозъчни заболявания.