КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕПИЛЕПСИЯТА
Епилепсията е заболяване с трайно предразположение и генериране на епилептични пристъпи с невробиологични, психологични и социални последствия. Епи пристъпът представлява период на внезапно настъпващо количествено и/или качествено нарушение на съзнанието и нарушение на сензорни, моторни , психични и автономни функции.
За епилепсия говорим при наличието на поне два провокирани или непровокирани пристъпа за период по-дълъг от 24 часа или 1 провокиран/непровокиран пристъп с вероятност над 60% за появата на повторни пристъпи.
Понятията епилепсия и епи пристъп не са равносилни.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
- Заболяемост 45 на 100000 души. У нас болните от заболяването са около 50 000. В световен мащаб 50 милиона души страдат от епилепсия.
- Около 60% процента от тях пристъпите започват преди 16 годинишна възраст.
- Фебрилните гърчове се срещат в 5% от децата до 5 годишна възраст.
ЕТИОПАТОГЕНЕЗА
Епилепсията се развива, когато са налице генетични и придобити фактори в различна степен на изразеност. При своето взаимодейстие те формират в мозъка епилептогенно огнище. То е образувано от увредени неврони и има автономна възбудимост. Проявява се с клинични симптоми на епилептични пристъпи и спайкове в ЕЕГ. Според етиологията епилептичните синдроми биват идиопатични, симптоматични и криптогенни.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕПИЛЕПТИЧНИТЕ ПРИСТЪПИ
- Фокални-най-често произхождат от кората и по-рядко от подкоровите структури и са локализирани в едната хемисфера. Могат да бъдат с и без увреда на съзнанието /тонични, клонични, миоклонични, сензорни, моторни, емоционални/.
- Генерализирани-произхождат от определена зона в мозъка и бързо се разпространяват в корови и подкорови структури. Могат да бъдат асиметрични/тонични, клонични,атонични, абсанси,миоклоничи/.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
- Абсанси-срещат се предимно при деца. Продължителност-20секунди. Проявяват се с фиксиране на погледа , нарушено съзнание,със или без ритмично потрепване на клепачите и устните и постпристъпна обърканост. Атипичните абсанси са с продължителност до 60 секунди.
- Клонични пристъпи-характеризират се с мускулни контракции , обхващащи лицето, шията и горните крайници.
- Тонични-причиняват внезапно съкращение на екстензорните мускули, често съчетано със загуба на съзнание и падане на земята.
- Атонични-характеризират се с внезапна загуба на мускулен тонус и свличане на земята.
- Генерализирани тонично-клонични-болният внезапно губи съзнание, пада на земята с изпънати крайници, дишането спира, появява се цианоза/тоничен гърч/. След кратко време се появавят конвулсии на крайниците-клоничен гърч. Понякога се наблюдават инконтиненция на урината и пяна на устата.
- Фебрилни гърчове- до 5 % при деца до 5 годишна възраст. Възникват най-често след остра вирусна инфекция и ваксинация. Около 5% от тези деца развиват епилепсия в по-късен етап от живота. Биват прости/под 15минути/ и усложнени/над 15минути /.
- Епилептичен статус– представлява епилептичен пристъп с продължителност над 5-10минути или 3 последователни пристъпа без възстановяване на съзнанието.
ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата , статуса, ЕЕГ, КТ/МРТ. Мозъчна ангиография – при съмнение за мозъчно-съдови малформации след КТ, КТ с контраст, МР ангиография. Функционални невроизобразяващи изследвания – PET или SPECT за установяване на хипо- или хиперметаболизъм локална или хипо-/хиперперфузия. Ликворно изследване – при съмнение за менингит, остър или подостър енцефалит, левкодистрофия. Когато епилепсията е генетично обусловена се назначават и генетични изследвания.
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
В диференциално -диагностичен план се обсъждат синкоп, транзиторна исхемична атака, хистерия и други състояния.
ЛЕЧЕНИЕ
Към момента в световен мащаб има 30 антиепилептични медикамента, като в България налични са 15 от тях.
- Медикаменти от първи ред-депакин, карбамазепин.
- Медикаменти от втори ред- фенитоин, фенобарбитал.
- Медикаменти с особена употреба-бензодиазепини/клоназепам/.
- Нови антиепелептични медикаменти-габапентин, прегабалин, АКТХ, вигабатрин и други.
Нефармакологичен метод за лечение на епилепсията е кетогенната диета. Тя е научно обоснован и официално признат допълващ метод за лечение на някои форми на лекарствено-резистентна епилепсия, особено при деца. Не е метод на лечение от първа линия.
Неврохирургично лечение се прилага при терапевтично резистентни епилепсии и някои епилептични енцефалопатии в детска възраст. Цел на оперативното лечение е отстраняване на епилептогенната зона. Неврохирургично лечение се провежда при около 10-15% от епилептично болните.
ПРОГНОЗА
Около 60-70% от пристъпите се овладяват с антиепелептични медикаменти. Смъртността е 0,4-4%-главно от епи статус.
Епилепсията се счита за излекувана при липса на епи пристъп 10 години и без прием на АЕМ 5 години/без пристъпи през този период/.